|
|
Без теб се връщам уморена
от скуката на този ден
не искам пак да съм студена,
но няма топлина в мен.
Не си до мен, не си до мен,
безсмислен беше този ден...
Сега съм част от тъмнината,
но в мене не изгря луна,
погали ме безпътен вятър
и пак настана тишина.
Не си до мен, не си до мен,
безпътен вятър вее в мен...
Отново спомен ме понася и пак ме приземява
тогава се оплетох в думи, нищо не остана,
поклон направи тишината, нощта не й отвърна,
аз като нощта - на тебе не отвърнах.
Бъди до мен, бъди до мен, светът е ледено студен...
От морско синьо имам нужда,
от рози и от пясък,
сърдита е нощта и иска
да чуе птичи крясък.
Бъди до мен, бъди до мен, светът е ледено студен...
Отново спомен ме понася и пак ме приземява,
тогава се оплетох в думи, нищо не остана,
поклон направи тишината, нощта не й отвърна,
аз като нощта - на тебе не отвърнах.
Бъди до мен, бъди до мен - светът е ледено студен...
Сега съм част от тъмнината,
но в мене не изгря луна,
погали ме безпътен вятър
и пак настана тишина...
Бъди до мен, бъди до мен, светът е ледено студен...
|
