|
|
Жена ми мъртва е. Свободен!
Ще пия вече ден и нощ.
Треперех, върнал се без грош,
от виковете й прободен.
Вдън кладенеца, пълен с мрак,
я блъснах и да не изскочи -
нахвърлях камъни и плочи.
Ще я забравя - няма как!
Гори от жажда мойто тяло
и тъй, ще пия отсега,
че виното - не е шега! -
Догоре гроба би заляло.
Свободен.
Жена ми мъртва е. Свободен!
Ще пия вече ден и нощ.
Треперех, върнал се без грош,
от виковете й прободен.
Сега съм вече сам, на воля!
Без угризения, без страх,
накрая в уличната прах
като мъртвец ще се строполя.
Свободен!...
Изпратил: Калоян Иванов
|
