|
|
Тъй както често се сменят сезоните
мъжете сменят своя мерак.
Ти в мен се влюби с цъфтежа на клоните
и ме разлюби с белия сняг.
Припев:
Мъже, мъже, разбрах ви душичките.
Мъже, мъже, еднакви сте всичките.
Уж пламвате, а в миг сте истинали,
жената търси огън завинаги.
С гореща кръв уж се славят южняците,
а днеска ти ме срещаш студен.
Защо тъй често си сменяш мераците,
нали до вчера беше със мен?
Припев:
Мъже, мъже, разбрах ви душичките.
Мъже, мъже, еднакви сте всичките.
Уж пламвате, а в миг сте истинали,
жената търси огън завинаги.
|
