|
Черна съдба, в мъка аз топя се,
сянка в нощта пея с плача си.
От кръв сълзи раждат очите,
черни следи мокрят скалите.
Припев:
Изгори, изгори, изгори сърцето ми,
в черен въглен го превърна и следите заличи.
Изгори, изгори, изгори сърцето ми
в черен въглен го превърна,
в жар от кървави сълзи.
Черна съдба клада поглъща,
мойта душа в демон превръща.
Сърцето ми с думи отрови,
душата ми в камък затвори.
Припев:
| 