|
|
Онзи глас дочувам пак в нощта,
твоя глас, гласът познат на любовта.
Викаш ме, пулсира в нас греха,
спомени въздишат някъде в нощта.
Припев:
Молиш ме ти.
С теб да делим любовта и греха,
но е късно!
Молиш ме с любов да те спася,
мога ли, когато свърши любовта?
В друг живот със тебе може би
пак любов красива ний ще делим.
Припев:
Молиш ме ти.
С теб да делим любовта и греха.
Молиш ме ти.
С теб да делим любовта и греха,
Но е късно!
|
