|
|
Колко много искам нощем да не мисля за теб,
но изплува все пред мен само твойто лице.
Всеки спомен, всички предмети пазят твойто лице.
Тази мисъл все ме преследва, плаче мойто сърце.
Припев: (х2)
Как, как да забравя,
как нашите нощи.
Пак будя се нощем,
пак търсяте още.
Колко пъти се заричах и отричах се аз.
Да забравя, да не мисля все нещо за нас.
Всеки спомен, всички предмети пазят твойто лице.
Тази мисъл все ме преследва, плаче мойто сърце.
Припев: (х2)
Как, как да забравя,
как нашите нощи.
Пак будя се нощем,
пак търсяте още.
Припев: (х2)
Как, как да забравя,
как нашите нощи.
Пак будя се нощем,
пак търсяте още.
|
