|
За тебе пак аз пея тази песен
За тебе моя съдба
Аз помня как
в онази късна есен
ти стопли мойта душа.
Стопи леда на мойте дни самотни,
сърцето лудо заби.
Ти сложи край на мислите сиротни
ти върна мойте мечти.
И хиляди слънца да засветят на този свят
твоята усмивка ще ги затъмни.
И всички диаманти и злата да заблестят,
няма да блестят като твоите две очи.
Мислите ми все към теб-
все към теб летят.
Видя ли те знам ще спрат мойте сълзи.
И когато две сърца във едно затуптят,
нека да се слеят нашите души.
Душата ми отново пак зове те.
За теб живея аз.
Знай любовта пролетта на тоз живот е,
дано е вечна за нас.
Обичай ме и аз ще те обичам
до последния ден.
И цял живот на тебе аз обричам,
ти си всичко за мен.
И хиляди слънца да засветят на този свят
твоята усмивка ще ги затъмни.
И всички диаманти и злата да заблестят,
няма да блестят като твоите две очи.
Мислите ми все към теб-
все към теб летят.
Видя ли те знам ще спрат мойте сълзи.
И когато две сърца във едно затуптят,
нека да се слеят нашите души.
|