|
|
Снощи, към 3 без 15, в пълната болница
гледам стои в коридора при нас в Пирогов,
моята надежда, моята бивша любовница
и настояща жена на г-син Иванов.
А пък г-син Иванов има собствена фирма,
с офиси в Лондон, Париж и в Санкт Петербург.
Този г-син Иванов го пазят четирима,
аз пък съм никой - беден държавен хирург.
Моята Надежда, моята Надка, никога сякаш не е било.
Бе любовта ни бурна и кратка, в моето тясно студентско легло.
Тъжно живота всичко подрежда - имах способности, нямах пари.
Моята Надка - моята надежда - като видение се изпари.
Ай, ай, ай, ай, ай, ай... се изпари. (x2)
Ето - Надежда стои в полунощ в кабинета
и в очите и прежната, нежна любов.
Тя ме целува, а аз си измивам ръцете
да оперирам по спешност г-син Иванов.
Мили, кога да изпратя колата за трупа?
Ще се пресели, надявам се, на оня свят?
Осем куршума забила враждебната група,
ах, на г-син Иванов, в дебелия врат.
Моята Надка, мойта Надежда, моята бедна студентска любов.
Гледам я външно както изглежда - вярна жена на г-син Иванов.
Мойта Надежда, моята Надка - хайде било каквото било.
Ето и аз ще улуча десятка, моето време е вече дошло.
Ай, ай, ай, ай, ай, ай... е вече дошло. (х2)
Имам кристална мечта от студентски години –
100 асистента край мен като главен хирург.
Собствена болница редом до собствена клиника,
с клонове с Лондон Париж и в Санкт Петербург.
Хващам уверено скалпела с ръкавица,
8 куршума и в 5 сутринта съм готов.
Няма надежда, Надежда, да станеш вдовица.
Ще оживее, Надежда, г-син Иванов.
Тръгва си вече, сбогом Надежда,
сбогом студентска моя мечта.
Не ме целува, не ме поглежда.
Хлопва фаталната бяла врата.
10 минути реанимация,
нов пациент и аз пак съм готов.
Трябва да има такива глупаци, за да живее г-син Иванов.
Ай, ай, ай, ай, ай, ай... г-син Иванов. (х4)
|
