|
|
В окови от мрак протекоха месеци,
дни, години, часове и седмици!
Чувствам се сякаш изгарям отвътре,
а някой ми шепне, че просто съм мъртъв!
Не искам да бъда сам,
не трябва аз да умра!
Не мога аз да те спра!
Но не бива да бъдеш сама!
Бъди сама, бъди в нощта,
а аз ще пазя този мръсен звяр,
напиращ да те разчленя!
Виждам спомени от близкото минало,
тъгувам за време, отдавна отминало!
Опитвам да бягам, но нещо ме спира
и без да усетя, внезапно умирам!
Не искам да бъда сам,
не трябва аз да умра!
Не мога аз да те спра!
Но не бива да бъдеш сама!
Бъди сама, бъди в нощта,
а аз ще пазя този мръсен звяр,
напиращ да те разчленя!
|
