|
|
Съдбата своя не разбирам,
защо когато си отивам,
повикаш ли ме - аз се спирам
и пак към тебе вървя, идвам сама.
Защо когато теб те няма
животът е една измама?
Но щом поискаш да сме двама -
аз пак към тебе вървя, идвам сама.
Припев:
Обичам те, крещи без глас душата!
Обичам те такъв какъвто си!
Обичам те със обич прокълната!
Такава обич винаги горчи!
Ти знаеш ли, че ме влудяваш?
Любов и болка ми даряваш,
дали отнемаш или даваш-
аз пак към тебе вървя, идвам сама.
Защо когато теб те няма
животът е една измама?
Но щом поискаш да сме двама -
аз пак към тебе вървя, идвам сама.
|
