|
Защо си мислиш, че можеш да си съдба,
не ме валнуваш, нима неразбра.
Защо ухае леглото ти на цветя,
а ти си вятър и прах, и мъгла.
С ръце красиви хладни докосваш тона,
безбожно сам си мълчи сега и телефона.
Живееш свят твой себе си в куп издигаш,
какво ти липсва, нима любов не ти достига.
Припев: (х1)
И самовлюбен до дъното на свойте клетки,
залагаш всичко дори любов на ролетка.
Но фифти фифти за тебе не се отнася,
когато губиш просто не ти изнася.
Припев: (х2)
| 